Елена Фурнаджиева, Facktcheck.bg. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.  Тенденциозното идеализиране

...
Елена Фурнаджиева, Facktcheck.bg. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.  Тенденциозното идеализиране
Коментари Харесай

FactCheck: Носталгията по социализма e инструмент за манипулации

Елена Фурнаджиева, Facktcheck.bg. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. 

 

Тенденциозното идеализиране на живота в България по времето на социализма се трансформира в мода през последните години. Редица пресиления и искрено погрешни изказвания за триумфите на Народна република България (НРБ) намират необятно разпространяване в обществените медии. Припомнят се ниските цени и неналичието на инфлация и безработица, само че не се загатват политическите лостове, с които са реализирани – като административно определяните цени и заплати, недостига на съществени артикули, контролираното ползване (включително посредством режим на тока), неналичието на всевъзможни цивилен свободи. Целта на сходни изявления не е да са в действителност правилни, а да подхранят носталгията по социализма и да засилят субективното чувство за незадоволеност от измененията след 1989 година

 

Анонимна обява от лятото на тази година, разпространяваща се кампанийно онлайн, се пробва да внуши, че при социализма сме живели по-добре и сме били на челни позиции в света в избрани области, а в този момент ситуацията в страната се е влошило.

.

 

Посочените „ източници “ – Централно разузнавателно управление на САЩ, ОССЕ и Организация на обединените нации, на които се базира постът във Facebook, сами по себе си са озадачаващи. От трите изброени организации, единствено Организация на обединените нации и нейните организации приготвят статистически годишници за света и вероятно оферират някакъв тип ранглисти. 

Същата обява във Facebook твърди, че Народна република България е била на 3-то място в света по софтуерно произвеждане и на 68-о място по независимост на словото –резултати, които в никакъв случай не са били правилни и изрично не дават отговор на истината.

 

Митът за софтуерния напредък при социализма

Мечтата на комунистическото управление на НРБ- България да бъде „ нация техническа “ по този начин и никого да не се сбъдва.

 

В книга, отдадена на потреблението при социализма, откривателят Кристофър Скарбъро от американския „ Кингс Колидж “ определя опита на режима на Живков „ да купи популацията “ с по-висок стандарт на живот като началотото на края на Народна република България. Изпълнението на доктрината на Никита Хрушчов за конкуренция с капитализма „ Да ги стигнем и да ги надминем! “ не дава отговор нито на ресурсите, нито на равнището на софтуерно знание в социалистическия лагер. По това време България има специализация в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ за произвеждане на високотехнологични артикули в областта на електрониката и запаметяващите устройства. В отчети и докладни мемоари на Тодор Живков и на комунистическото управление от този интервал като значима задача е заложено да се преодолее „ сериозното закъснение на социалистическите страни в развиването на технологиите и организацията на производството “. (Нико Яхиел. Тодор Живков и персоналната власт. Спомени, документи, разбори. София, 2013 г.) Очевидно е, че България в никакъв случай не е била на 3-то място в света по технологии и софтуерно произвеждане. 

 

Симулация на данни за страните с максимален прогрес в технологиите в YouTube, слага България на „ челното “ 31-о място през 1990 година

 



 

В момента България е сложена на 44 място в света за 2022 година по подготвеност на държавното управление да употребява изкуствен интелект в класацията на Организацията на Обединените народи за индустриално развиване (UNIDO). Тази конструкция също събира и обработва данни за съпоставяне на страните по индустриални браншове с добавена стойност и поставя България на 50-то място. Стойността на приблизително и високотехнологичната промишленост за България е била 32.42 % от индустриалното произвеждане през 2019 г. 

 

Друга организация от системата на Организация на обединените нации, Световната организация за интелектуална благосъстоятелност (WIPO), създава световен показател по нововъведения – The Global Innovation Index (GII)). Глобалният иновационен показател класира международните стопански системи съгласно техния иновационен потенциал. Състои се от почти 80 знака, групирани в иновационни вложения и резултати.

 

Според препоръчана от тях подредба и сравнителни таблици България е на 35 място измежду 132 страни, следени в GII през 2022 – с наклонност да усъвършенства резултатите си, както се вижда от таблицата по-долу.

.

Източник: Световна организация за интелектуална благосъстоятелност

„ Свободата “ в Народна република България

В по този начин наречената „ ранглиста “ от ФБ поста абсолютно погрешно се твърди, че в Народна република България е имало независимост на словото и то по-голяма, в сравнение с сега. Цинично е да се приказва въобще за независимост на словото в страна с еднопартийно ръководство.

 

Водещата роля на Българска комунистическа партия е закрепена в член 1 от Конституция от 1971 година, известна още като Живковската конституция. „ Живковската конституция регламентира на конституционно равнище сливането на партията и страната, присъщо за тоталитарните режими. Чл. 1 от Конституцията прогласява България за социалистическа страна отпред с работническата класа в духа на марксистко-ленинските постулати. Чл. 1, алинея 2 гласи, че „ управителната мощ в обществото и страната е Българската комунистическа партия “. Ролята на Българска комунистическа партия е да управлява „ построяването на развито социалистическо общество “. Крайната цел, която си слага социалистическата страна, е „ прерастването на социалистическото общество в комунистическо “ (чл. 4, алинея 2). ” – „ Българските конституции “.

Въпреки че в конституцията от 1971 година е записано, че „ гpaждaнитe имaт cвoбoдa нa cлoвoтo, пeчaтa, cъбpaниятa, митингитe и мaнифecтaциитe (Член 54), на тази „ независимост “ са сложени ясни граници:  

 

Член 39 (1) Възпитaниeтo нa млaдeжтa в комунистически дух e зaдължeниe нa цялoтo oбщecтвo.

 

Член 45 (3) Обpaзoвaниeтo ce ocнoвaвa нa пocтижeниятa нa cъвpeмeннaтa нaукa и на марксистко-ленинската идеология.

 

Член 46 (1) Твopчecтвoтo в oблacттa нa нaукaтa, изкуcтвoтo и култуpaтa cлужи нa нapoдa и се развива в комунистически дух.

 

Въпреки че в конституцията са дадени определени права и свободи на жителите, казусът е „ във опцията тези текстове да бъдат упражнявани. За сходна процедура липсват на първо място законови гаранции, “ пишат Искра Баева и Евгения Калинова в проучването си „ Българските преходи 1939-2010 “, с. 163. Държавна сигурност играе ролята на политическа полиция, изключително посредством своето Шесто ръководство за „ битка с идеологическата измама и противодържавните прояви “. 

 

Български данни за свободата на словото за този интервал не могат да бъдат открити по гореописаните аргументи, само че съществуват интернационалните проучвания. 

В проучването си „ Свободата в света 1987-1988 “ неправителствената организация Freedom House НРБ е избрана като несвободна страна с най-ниския показател 7. 

.

Според категоризацията на организацията това значи, че в страната има  политически гнет, „ съществува  изчерпателен боязън, липса на без значение изложение даже в стеснен кръг, няма съвсем никакви обществени изяви на опозицията (ако има такава-б.а)… Всички медии са под безспорен надзор от държавното управление или неговите партийни клонове. Гражданите имат малко права против страната. Гражданите имат дребен избор на специалност или престояване “.

 

По отношение на гражданските свободи, съпоставено с останалите страни от социалистическия лагер, България е с най-ниския индикатор 7, дружно с Албания и Румъния. Чехословакия, Германска демократична република и Съюз на съветските социалистически републики имат 6, а Полша – 5.

 

През 2002 година друга неправителствена организация – Репортери без граници (RSF) вкарва Световен показател за свободата на пресата World Press Freedom Index (WPFI). Той има за цел да отрази степента на независимост, която публицистите, новинарските организации и интернет потребителите имат във всяка страна, и напъните, положени от управляващите да зачитат тази независимост. В класацията от 2002 година България заема 38-о място.

.

През 2019 година България доближава до най-ниската позиция, която е заемала досега в класацията 111 място. Според анализа на Репортери без граница „ (в обстановка, в която-б.а) олигарсите, упражняващи медиен монопол, и управляващите, обвинени в корупция или връзки с проведената престъпност, публицистите са изложени на доста форми на напън и заплашване, когато се пробват да извършват своите репортерски отговорности в България “. Друга причина за ниската позиция остава убийството на телевизионната водеща от Русе Виктория Маринова през 2018 година

 

Методологията за WPFI е изменена през 2022 година и резултатите в този момент се правят оценка по отношение на пет обособени категории: политически подтекст, правна рамка, стопански подтекст, социокултурен подтекст и сигурност.

 

Носталгията по социализма като инструмент за операции

Използването на неуместни „ ранглисти “ за водещото място на Народна република България в света по обучение, технологии, опазване на здравето, стандарт на живот и изключително по независимост на словото, популяризирани в онлайн платформи и обществени медии, е мощно манипулативно. Няма по какъв начин да се прави съпоставяне сред страните в разнообразни исторически интервали –  обособените страни се трансформират под въздействието на разнообразни фактори. Несъотносими са и индикаторите, тъй като става дума за разнообразни форми на ръководство и разнообразни стопански модели. Под подозрение е и истиността на данните, които се подават от страните в социалистическия лагер към интернационалните финансови институции.

Целенасоченото разпространение на погрешни данни за „ процъфтяващия “ социализъм е част от огромна дезинформационна акция, която има за цел да омаловажи постигнатото след рухването на комунизма и определения от България либерален път на развиване. Залага се на носталгията по отминалото време, в което животът на хората е бил подвластен от петилетния проект за развиване на страната и лъжливо е изглеждал предвидим, елементарен и сигурен. Така изкривената картина на комунистическата действителност ражда митовете за щастливия живот преди 1989 година и подклажда инертността и нежеланието за промени. 

Тези внушения разчитат на естествената податливост на хората да идеализират предишното и да са неудовлетворени от сегашното. Но просто не са правилни.

 

Елена Фурнаджиева
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР